handmade :: Камъните, които изпълняват желания

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

05.11.2011 14:43 - Камъните, които изпълняват желания

Автор: meduna Категория: Туризъм

Прочетен: 1878 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 05.11.2011 14:44

На връщане от почивка на морето, решихме да видим местността „Побитите камъни”, край Варна. Морето ни беше едно такова странно за днешното време – без телевизор, без интернет и без радио. Когато тръгнахме, не бяхме планирали на връщане да разгледаме каквото и да било и не бяхме се подготвили с информация за мястото. Просто тръгнахме да се прибираме. Мълчахме в колата. Морето престана да пътува с нас и си остана да се излежава при другите почиващи. Странно защо прекрасната ми черна кожа, направена с много кремове, започна да се бели. Явно тъмния тен си е за морето и толкова. Както си пътувахме по магистралата видях табела „Побитите камъни” и предложих да се отбием. Не знам как да ви обясня местността. Небето си е същото, тревата, дърветата - облечени в зеленина ... и пясък със забити в него огромни, стройни камъни. След толкова много пясък на морето, това там ми се стори не пясък, а пепел. Сякаш току що изваден от печка, в която са горели жълти и бели дървета. На входа ни разказаха малко за местността. Разни подробности как са се образували тези камъни и самата местност. В заличката, в която продават билети има огромни снимки, надписи под тях и сувенири, разбира се. Аз хем не спирах да задавам въпроси, хем нямах търпение да стъпя на самото място. Казаха ни, че пясъка лекува, ако ходиш бос и това окончателно ме убеди да престана да стъпвам като недоучила стъпките гейша. Камъните са си камъни ще каже някой и сигурно ще бъде прав. Но аз обожавам камъни. Не онези претенциозните за милиони левове, а обикновените. Има нещо в тях, което винаги ме кара да мисля за вечността, за това че нещата се променят, но бавно и за това че не бива постоянно да бързам за някъде. Обясниха ни, че „Побитите камъни” са огромна местност, а ние сме попаднали в центъра. На края на централната част има подредени в кръг камъни. И това, според жената, която продава билети на входа, е единствата човешка намеса в този лунен пейзаж. Пак според нея може да застанеш в центъра на ограденото място и да си пожелаеш нещо, което със сигурност ще се сбъдне. Понеже няма екскурзовод и времето за посещение не е ограничено ме обхвана едно безвремие. Лутахме се между камъните, снимахме се, измислях си различни фигурки и твърдях, че наистина ми приличат на нещо. Истината е, че пясъка – пепел започна да се нагрява, а аз си търсех повод да стъпя на малкото сенчесто място до някой камък, за да не ми изгорят ходилата. По някое време мислено започнах да общувам с камъните. Започнах с благодарности за сянката, на която стъпвах. След това споделих и други неща, които не обичам да споделям с хора... Когато стигнахме до ограденото място, на което е концентрирана много енергия, според думите на жената от входа, вече бях достатъчно изморена. Не очаквах кой знае колко, но реших да постоя вътре в кръга. В центъра му има три камъка: висок, по-нисък и малък. Приличат на семейство. Като всеки нормален човек си имам цял списък с предмети, които непременно искам да притежавам. И ги изредих мислено. После помолих за други по-съкровени неща. После престанах да искам и се отпуснах. Мислите ми спряха да препускат и остана само една. Сега като се връщам назад съм сигурна, че остана само това, което искам най-силно. На тръгване се заканих на жената на входа, че ако не ми се сбъднат желанията ще се върна следващата година и ще си поискам парите за вход. Е, има още много време до другото лято. И обещавам, че когато камъните се осъзнаят и започнат да изпълняват желанията от списъка ми, ще пиша.
Снимки на фейса ми: tanya sashova

Нагоре