Дали ще стане – един Господ знае. Чудя се дали да се радвам, за това, че най-накрая намериха работа на толкова безработни хора или да ми е тъжно.   От една страна – съм съгласна. С тази стъпка държавата се опитва да накара, тези родители, които не могат да отглеждат децата си, да ги оставят за осиновяване. А не за отглеждане в социални домове и да си ги приберат, когато детето вече може работи селскостопанска работа, да гледа по-малките или да бъде научено да краде.   От друга страна – това е начин да се узакони една професия, появила се в последните 20 години: раждане на деца без мисъл за тяхното отглеждане. Без елементарна представа за издръжката им, за хигиената им,... даже няма и да споменавам за образованието. Преди години срещнах жена от ромски произход, видимо бременна. Попита ме как се казвам. В първия момент реших, че е от тези които постоянно искат да ти гледат на ръка. Но спрях и се заговорихме. Оказа се, че чака 24 – тото си дете и няма представи как да го кръсти. Обеща ми, че ще го кръсти на мен. Да е живо и здраво детето, но силно се надявам да е било момиченце, защото мъжкия вариант на името Таня хич не ми звучи добре.   Реално погледнато, аз и моята приятелка имаме по половин дете, а тази жена ... поне тогава, преди 10-тина години имаше 24.   Не че ми е работа, а и тогава не ми беше работа, но я попитах толкова ли няма пари за една спирала. Направо ми се искаше да и платя, за да вземе мерки. Не знам дали жената знаеше какво е спирала, но ми сподели, че ще и излиза много скъпо всеки месец да купува дамски превръзки...   Освен това – каквото и да ми говорят социалните работници си мисля, че на доста деца ще им е по-добре в дом за отглеждане. Или както и да се нарича в момента. Влизала съм в такъв дом. Малки стаички, две гардеробчета, две легла, две бюра. Общи стаи за почивка и забавление, компютърна зала с 5-6 компютъра, няколко столови за хранене, в които могат да се хранят до 6 човека – 5 деца и 1 възрастен. Чисто, топло, уютно.   Влизала съм и в „дом”, в който родителите сами си отглеждат деца: две легла, слама, кон и коза. Вода – на двора, не си спомням дали имаше ток...   Бях свидетел, как социалните работници се опитваха да „върнат в естествената му среда” момченце на около 3 годинки. Майка му и баща му били клошари. Детето - прибрано от социалните работници случайно: недохранено, мръсно и неконтактно. . Преминало през курс за детоксикация, защото му бил даван алкохол, за да не пречи.... За първи път в дома опитало вафла, бисквита, мляко... Иначе: само алкохол и хляб, когато остане за него. Детето пищеше, гушеше се в леличката и въобще не искаше да отиде при родителите си. Не знам какво е станало по-късно. Аз лично се надявам да не са го върнали в „естествената му среда”.   Убедена съм, че това са изключения. Поне се надявам да са изключения.   Но се чудя: защо, за да осиновиш дете има цяла страница с изисквания, а за да родиш дете – няма? С какво е по-различно едното дете от другото? Не следва ли законодателят да поработи в тази насока? Вероятно тогава направо ще отнемат децата на безрасъдно размножаващите се..., което пак ще доведе до увеличаване на социалните домове за отглеждане. А Европа е против. Тогава? Износ на деца?!?      

Плащат им. На мангалите ще им плащат за да си захвърлят боклучавите деца. А на нас българите- ще ни карат да си плащаме за правото да имаме дете. Чума и мор за всички политици и злото, болката и сълзите винаги да шетат в домовете им.