Постинг
27.01.2012 20:06 -
Малък разказ за Корсета
Автор: meduna
Категория: Други
Прочетен: 1393 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.01.2012 20:07
Прочетен: 1393 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 27.01.2012 20:07
Корсета стоеше на леглото и се чудеше дали днес ще го сложат, за да види и той бял свят. Беше от онези страхотни дантелени корсети с блед телесен цвят и много връзки на гърба. Корсета помнеше очите на жената, която го създаде. В началото, когато започна да шие в кафявият й безлично-кухненско-домакински поглед се прокрадваше игривото златно пламъче на мечтата за Мъжа, който ще завърже връзките на Корсета. После, дали защото свещта догаряше и пламъка ставаше все по-голям, дали защото нощта напредваше – тъмна и тайнствена, пламъка в очите на жената ставаше все по-наситен, по-плътен и по-горещ.
Преди години Жената слагаше Корсета с ефирна много дълга пола с цвета на речните перли. Корсета прегръщаше част от бюста, като внимаваше да не го притиска много. Оставаше част от него свободен, за да може да трепти докато Жената ходи. После се спускаше надолу и оформяше тънка талия. Понякога Корсета се чудеше дали тънката талия ще издържи пищния бюст…
Тази сутрин жената отново го погледна с желание. Времето се беше променило и някак се смаляваше. Преди години, преди да срещне Мъжа, който да завърже връзките на Корсета, успяваше да се превръща в Хищник със съблазнителни очи. После, с мъка започна да осъзнава, че все по-често посяга към онези бездушни сутиени с тънки презрамки и лесно закопчаване. Сутиените не правеха трептящ и стегнат бюст, не правеха тънка талия и не караха очите на жената да се превръщат в хищници. Но можеше да си го сложи сама, докато Мъжът с когото живееше, седеше със сутрешния вестник и пиеше първото си кафе за деня.
Жената погледна към часовника, после към Мъжът. Корсета въздъхна, речните перлички потъмняха и загубиха бледо – розовият си оттенък. Корсета знаеше, че часовника ще накара жената да посегне към черният, скучен, делови костюм, с когото никак не се разбираха. И знаеше, че Мъжът, с когото Жената живееше, вече не вижда.
„Може би утре” – помисли си Корсета – „Може би утре на някого ще започне да липсва Жената-хищник със съблазнителни очи…”
Преди години Жената слагаше Корсета с ефирна много дълга пола с цвета на речните перли. Корсета прегръщаше част от бюста, като внимаваше да не го притиска много. Оставаше част от него свободен, за да може да трепти докато Жената ходи. После се спускаше надолу и оформяше тънка талия. Понякога Корсета се чудеше дали тънката талия ще издържи пищния бюст…
Тази сутрин жената отново го погледна с желание. Времето се беше променило и някак се смаляваше. Преди години, преди да срещне Мъжа, който да завърже връзките на Корсета, успяваше да се превръща в Хищник със съблазнителни очи. После, с мъка започна да осъзнава, че все по-често посяга към онези бездушни сутиени с тънки презрамки и лесно закопчаване. Сутиените не правеха трептящ и стегнат бюст, не правеха тънка талия и не караха очите на жената да се превръщат в хищници. Но можеше да си го сложи сама, докато Мъжът с когото живееше, седеше със сутрешния вестник и пиеше първото си кафе за деня.
Жената погледна към часовника, после към Мъжът. Корсета въздъхна, речните перлички потъмняха и загубиха бледо – розовият си оттенък. Корсета знаеше, че часовника ще накара жената да посегне към черният, скучен, делови костюм, с когото никак не се разбираха. И знаеше, че Мъжът, с когото Жената живееше, вече не вижда.
„Може би утре” – помисли си Корсета – „Може би утре на някого ще започне да липсва Жената-хищник със съблазнителни очи…”
Няма коментари
