Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2011 10:54 - Пътешествието на страховете ми
Автор: meduna Категория: Туризъм   
Прочетен: 1414 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 31.10.2011 10:58


Пътешествието на страховете ми - част 1   Е, добре, оставих се двама наши приятели да ни убедят за малко еднодневно пътешествие. Запасих се с кафе и маратонки и тръгнахме. Понеже твърдях, че не е възможно да обиколиш три забележителности за един ден, предложих да отидем само на едно място. Денят обаче протече съвсем различно: „Съева дупка”; „Гложенски манастир”; Пещерата „Проходна” или „Божиите очи”. Ще ви разкажа и за трите, а вие четете докато не се отегчите.             Първо тръгнахме за „Съева дупка”. Дотам се стига по път, предназначен за автомобил и половина, с толкова много завои, че в един момент направо се чудиш ще видиш ли нещо друго освен завои. Пристигнахме на платен паркинг, огрян от слънцето. Ле-ле, какво слънце! Края на август - а то се подпряло на склона на един хълм и ни гледа. Толкова беше горещо, че забравих да си взема връхна дреха. Моля ви, никога не допускайте тази грешка! Когато влизате в пещера, винаги обувайте маратонки или обувки с нехлъзгащи се подметки и винаги носете връхна дреха. Взеха ни пари за билет. Обясниха ни, че после може да си купим значки, понеже трябвало да побързаме, защото следващото влизане в пещерата щяло да бъде едва след половин час.             След толкова бързане да слезем в пещерата, зад гърба ми хлопна една огромна метална решетка. С усилие се преборих с порива си да се върна и да изляза. Надделя любопитството и ... срамът от евентуално бягство. Пещерата бе добре осветена - рай за очите на човек с развинтена фантазия. Аз лично открих един Дратхаар на стената на голямата зала и два влюбени гълъба, разположени пред нещо като малък параклис. Като го гледаш, се лъжеш, че е просто къщичка на гълъбите, но по време на обиколката открих, че е достатъчно голям процеп, през който свободно минаваш. Интересна илюзия! Обиколката включваше и слизането по отвесни метални стълби. Смятам, че там изглеждах най-добре - като маймуна, вкопчена в лиани. Имах чувството, че краката ми тежат по 50 кг. всеки и някак не искат да се отлепят от поредното стъпало. Заради това че няма под и небе, различни по своя вид, както извън пещерата, се обърках. Зави ми се свят. Имах чувството, че се въртя и не знаех къде е горе и къде - долу. Когато най-накрая преодолях стълбите, ръцете ми стояха свити, все едно още се държат за парапета. Приветства ни и едно прилепче, което не пожела да позира за снимка. Сигурно сте забелязали, че в пещерите малко се поизкривяват сетивата. Всичко е някак нереално, все едно си едновременно в космически кораб и в приключенски филм за търсене на съкровища. Камъните и скалите са мокри и заоблени, няма трева, няма небе, няма простор. Разбира се, имахме и екскурзовод с добро чувство за хумор. Мисля си, че щеше да е по-добре, ако групата беше по-малобройна.

image









Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meduna
Категория: Хоби
Прочетен: 66615
Постинги: 26
Коментари: 15
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031