Постинг
05.11.2011 14:29 -
Пътешествието на страховете ми - част 3
Изпитах огромно облекчение, като видях път с две ленти. Емоциите до момента бяха повече, отколкото аз мога да понеса за един ден, но понеже пътувахме общо четирима, се съгласих да отидем и до пещерата „Проходна”. Наричат я още „Божиите очи”. Намира се до Карлуково. Ако не знаеш точно как да стигнеш дотам, ако не те води някой, който е стигал там преди, ако не питаш или ако нямаш навигация, едва ли ще я откриеш. Да не обяснявам, че объркахме и пътя, защото се движехме по спомени на единия от пътниците от преди няколко години. Когато пристигнахме, не можах да повярвам на очите си. Представете си огромна пещера, естествено осветена! Посреща те с малка пътечка и огромна, като плоско корито, стена. Пещерата става за катерачи. Не знам колко е сложна, защото това е спорт, от който нищо не разбирам.
След преживяванията до момента, тази пещера ми се стори още по-нереалистична. Липсва влагата на подземна пещера и няма невъзпитани прилепчета, които не искат да позират. Няма екскурзовод, не можеш да се загубиш, не се налага да бързаш, да се съобразяваш с група и можеш да стоиш колкото си искаш там. Въпреки това, нещо те кара да видиш всичко възможно за най-кратко време. Все едно пиеш вода, когато си много жаден. Може и само така да ми се е сторило, но времето мина много бързо. Не зная точно какво се случи. Вървиш, оглеждаш се... и изведнъж осъзнаваш, че някой те гледа.
Опитах се да снимам очите, но снимката, не може да пресъздаде усещането. Отворите наистина приличат на очи. Имаш усещането, че стоиш в череп и се опитваш да видиш небето, през нечии очи. Пещерата е много висока и ти се завива свят като гледаш нагоре.
Малко по-нататък има място, където можеш да се пробваш да се катериш без да екипировка. Вече сте установили, че съм малко страхлива. Така че, дори да сте „малко” страхливи, опитайте да се качите на мястото, както направих и аз. Нарекох мястото „Козя пътечка, без място за почивка”.
Съветвам ви да прецените точно къде са „очите” и да се изкачите над пещерата, за да „стъпите” над тях. Не се страхувайте: има осигурителни парапети! Камъните над „очите” са излъскани от хорски стъпки. Има и дупки по тях, в които расте трева. Аз надникнах в „очите” влачейки се по дупе. Опитах се да запазя достойнство и да се изправя, но не можах. Ако можете – погледнете, всички останали, нормални хора от малката ни групичка останаха очаровани.
Смятах да не развалям хубавото преживяване с грозна снимка. Но... явно част от посетителите са решили да превърнат пещерата в нещо далеч по-познато за тях.
Снимките може да видите във фейса ми: Tanya Sashova
След преживяванията до момента, тази пещера ми се стори още по-нереалистична. Липсва влагата на подземна пещера и няма невъзпитани прилепчета, които не искат да позират. Няма екскурзовод, не можеш да се загубиш, не се налага да бързаш, да се съобразяваш с група и можеш да стоиш колкото си искаш там. Въпреки това, нещо те кара да видиш всичко възможно за най-кратко време. Все едно пиеш вода, когато си много жаден. Може и само така да ми се е сторило, но времето мина много бързо. Не зная точно какво се случи. Вървиш, оглеждаш се... и изведнъж осъзнаваш, че някой те гледа.
Опитах се да снимам очите, но снимката, не може да пресъздаде усещането. Отворите наистина приличат на очи. Имаш усещането, че стоиш в череп и се опитваш да видиш небето, през нечии очи. Пещерата е много висока и ти се завива свят като гледаш нагоре.
Малко по-нататък има място, където можеш да се пробваш да се катериш без да екипировка. Вече сте установили, че съм малко страхлива. Така че, дори да сте „малко” страхливи, опитайте да се качите на мястото, както направих и аз. Нарекох мястото „Козя пътечка, без място за почивка”.
Съветвам ви да прецените точно къде са „очите” и да се изкачите над пещерата, за да „стъпите” над тях. Не се страхувайте: има осигурителни парапети! Камъните над „очите” са излъскани от хорски стъпки. Има и дупки по тях, в които расте трева. Аз надникнах в „очите” влачейки се по дупе. Опитах се да запазя достойнство и да се изправя, но не можах. Ако можете – погледнете, всички останали, нормални хора от малката ни групичка останаха очаровани.
Смятах да не развалям хубавото преживяване с грозна снимка. Но... явно част от посетителите са решили да превърнат пещерата в нещо далеч по-познато за тях.
Снимките може да видите във фейса ми: Tanya Sashova
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
