Постинг
02.11.2011 15:07 -
Пътешествието на страховете ми - част 2
Автор: meduna
Категория: Туризъм
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2011 15:10
Прочетен: 1436 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 02.11.2011 15:10
След Съевата дупка тръгнахме за Гложенския манастир. Всичко което сте прочели, ще прочетете или което са ви разказали за пътя дотам, не може да опише ужаса от пътуването. Аз лично съм един умерено добър шофьор. На това пътуване се возих на удобната дясна седалка, за да може да разглеждам без да мисля за пътя. Трябва да има легална дефиниция за път, защото това нещо, което води до Гложенския манастир, не е път, а пътечка, предназначена за каруца с магаре. На отиване отдясно има отвесен склон. От ляво има пропаст, пълна с огромни дървета, които ти напомнят колко си нищожен и че си временно на тази земя. Направи ми впечатление, че шофьорите са много внимателни и толерантни.
Манастирът се е разположил на един връх. Разбира се, има платен паркинг няколко метра преди манастира. Хората стигат дотам, разглеждат набързо, хапват в магерницата. Деца тичат наоколо. Не усетих смиреност и божественост. Все едно беше сложен там, за да има място, на което да се подчиниш на величието на природата.
Точно до входа има една табелка, на която пише, че на 10-тина минути път от там има чешма. Походихме, походихме и чешма не открихме. Аз, се снимах как соча някаква купчина от камъни и се зарекох да твърдя, че съм открила чешмата. Вие когато стигнете до там, ще знаете, че тази снимка на чешма е фалшификация... Вероятно има чешма... ако вие я откриете, моля да пуснете снимка.
Погледнете и от лявата страна, след излизане от манастира. Там живее едно огромно дърво, вкопчило се в скала. Може да не е нищо особено, но на мен ми се струваше, че е по-старо от манастира и че се възмущава от липсата на внимание.
Отиването до манастира мина горе–долу добре, защото отвесния склон ти дава някаква сигурност, но връщането - просто не мога да ви го опиша. През цялото време имах чувство, че половината кола е в пропастта. Накрая започнах да убеждавам всички в автомобила, че ако се катурнем в пропастта, аз ще съм първа.
(Снимки от Гложенския манастир във фейса ми: tanya sashova)
Точно до входа има една табелка, на която пише, че на 10-тина минути път от там има чешма. Походихме, походихме и чешма не открихме. Аз, се снимах как соча някаква купчина от камъни и се зарекох да твърдя, че съм открила чешмата. Вие когато стигнете до там, ще знаете, че тази снимка на чешма е фалшификация... Вероятно има чешма... ако вие я откриете, моля да пуснете снимка.
Погледнете и от лявата страна, след излизане от манастира. Там живее едно огромно дърво, вкопчило се в скала. Може да не е нищо особено, но на мен ми се струваше, че е по-старо от манастира и че се възмущава от липсата на внимание.
Отиването до манастира мина горе–долу добре, защото отвесния склон ти дава някаква сигурност, но връщането - просто не мога да ви го опиша. През цялото време имах чувство, че половината кола е в пропастта. Накрая започнах да убеждавам всички в автомобила, че ако се катурнем в пропастта, аз ще съм първа.
(Снимки от Гложенския манастир във фейса ми: tanya sashova)
Тагове:
Няма коментари
