Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.11.2011 12:02 - Моя първи ден в София
Автор: meduna Категория: Лични дневници   
Прочетен: 932 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 17.11.2011 12:04


Вчера София ме посрещна усмихната. Хубав ноемврийски ден. Предишния ден разпитах Google за градския транспорт, но ... колко разбира той в сравнение с мен. Аз реших, че спомените ми от преди две години, са много по-точни, ще ми свършат добра работа и се втурнах след тях. Спомените са си спомени, но градът се променя. Така че слязох на автогарата, криейки се от услужливи таксиметрови шофьори, които като че ли само мен преследваха и тръгнах към спирката, за която бях убедена, че съществува. Да, ама не. Добре поне, че вече има места, на които се продават билети, от служители на градския транспорт. Поне така предполагам. Разпитах ги как да стигна до мястото, за което бях тръгнала ... Установих, че и те и Google мислят по един и същ начин, така че ги послушах.   Странна работа е градския транспорт. Аз го ползвам само в София и вероятно за това така ме впечатлява. Забелязах учтиви хора, които отстъпваха място на други. Забелязах и други, които седяха спокойно. И такива, които нервно барабаняха с пръсти. Но цареше някаква неопределеност. Все едно времето е спряло. Очите на хората, ме стреснаха най-много. Все едно са изключили. Вероятно зад тях се крие мисъл за предстоящите задачки през деня, или се разхождат спомени от предишната добре изкарана вечер, но за мен, като притеснен пътник, остана чувството, че съм сама в автобуса.   София е огромен град за моите представи. Аз съм отраснала в малко градче, а в момента живея в не голям, областен център. Дърветата са рядкост. Поне в сравнение с града, в който живея. На места има саксии с цветя, но дали защото вече става студено, или защото на хората не им се занимава с тях, ми се сториха почти невидими. Изпъкват добре и ... не толкова добре подредени витрини. Колите са предимно лъскави и заоблени. София създава усещането, че има всичко. И че ти можеш да имаш всичко.   Настаниха ме на 17 етаж в хотела. 17 етаж! Даже не посмях да си отворя прозореца да влезе малко свеж въздух. Този гледка от толкова високо ми е странна и нереалистична. Не бих казала грозна. Даже ми хареса. Много светлини и странно черно за фон. Като началото на филм.   Все пак времето тук тече много по-бързо. Липсва ми спокойното прибиране от работа, когато срещам приятели по улицата. Липсва ми безлюдния център след 9 часа, особено есента и зимата. Липсват ми тунелите от клони на дървета, отрупани с пъстри листа. Липсва ми моята гледка, от моя прозорец. Липсва ми рязането на салатата вечер... А, да не забравя: липсва ми и кабелната телевизия, с достатъчно програми на български.



Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: meduna
Категория: Хоби
Прочетен: 66606
Постинги: 26
Коментари: 15
Гласове: 50
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031