Постинг
24.03.2012 15:30 -
Малко мърморене на тема Господ
Преди няколко дни аз и една непозната жена помогнахме на друга непозната, възрастна жена да стигне до пощата. Възрастната жена вероятно искаше да си вземе пенсията и да плати някоя сметка. Пред пощата са направили достъп за инвалиди, но все пак за нея беше много трудно. Жената ни благодари и започна да мърмори нещо от рода на: защо ме е забравил Господ на тази земя, та да се мъча аз, а и да мъча непознати хора.
Не пиша това, за да обяснявам колко съм се измъчила отваряйки вратата на тази жена. Пиша защото тези нейни думи ме накараха да се сетя за Господ. Странното е, че често коментирам действията му. Господ си е едно малко, разглезено, неподлежащо на възпитание дете … и точно толкова и за това го обичам. Както възрастната жена, така и аз не преценявам доста от действията му за разумни и вероятно, ако можех да се разпореждам с нещата щях да постъпя по друг начин.
За начало щях да изпълнявам желания … но дали всеки път когато искаме нещо, то е полезно, разумно и добре обмислено?
После щях да махна зимата … много ми е студено, косата ми се изтощава, чупят ми се ноктите, кракат са ми студени и не мога да запомня как изглеждат снежинките...
Мисля да махна и дъжда … или поне да оставя дъжд веднъж месечно и то нощем, защото наистина мразя да нося чадър.
Ще преценя и варианта дали въобще ми е нужна есента … харесвам багрите, харесвам жълтите листа на дърветата на фона на сивото небе, покрито с облаци, но дните са прекалено къси за разходка.
Пролетта? … хубав сезон, пълен с обещания. А аз харесвам обещанията, независимо дали ще се изпълнят някога или не. Харесвам и плановете. Особено несбъднатите планове, защото няма как да се разочароваш от сбъдването им. И защото … все още може да се случат. Но пролетта много бързо минава. Искам да мога да я връщам отново и отново, особено в средата на лятото, за да мога отново да се насладя на обещанията и на плановете…
Лятото … хубаво ще го оставя. Но искам от лятото само отпуската. Ходенето на работа, особено след отпуската е направо досадно. Или да променя отпуската? Например: цяло лято отпуска.
Е, имам и още планове, ако можех Аз да командвам парада. Но ми се струва, че и аз ще изпадна в ситуация, да коментират други по-разумни от мен хора, неразумните ми действия… Така, че мисля (поне за сега) да оставя Господ да забавлява, а аз да се задоволя само с възможността да се наслаждавам на игрите му и да не мърморя (много)…
Няма коментари
